БУДНА КОМА

Това е жестока истина за българската реалност. Хората са изпаднали от векове в будна кома. Обаче в българска модификация - чист хипнотичен сомнамбулизъм, придружен от халюцинации. Ходят, говорят, вършат разни неща, но не съзнават заобикалящия ги свят и случващото се в него. Симулират всичко. Симулират работа, симулират щастие, симулират мислене, симулират живот. Случващото се в България е нескончаема симулация на определен обществен модел. Защо? Коя е причината?

За да разберем това, се налага да се ползваме от методите на психоанализата, приложени върху колективното ни съзнание и да открием травмата, причинила това патологично състояние. Лично аз се сещам за повече от една причина и смятам, че тяхното натрупване резултира така. Факт: повечето от сънародниците ни живеят очевидно в една разновидност на хипнотичен транс.

За да има хипнотизирани, трябва да има хипнотизатори. Сугестологията е велика наука, която ни разкрива способите, инструментите, методите и силата на внушенията. Хипнозата. В природата често се използва от хищници, за да обездвижат набелязаната жертва.

При хората също е така - тя е вродено качество на определен тип хора. Учи се как се прилага, но като всичко друго научено - ако нямаш необходимите генетични заложби - не можеш. Кортекса се наследява, заедно с потенциалната му способности да изгражда връзки. Именно тези връзки в мозъчната кора ни правят индивиди с определени, характерни индивидуални способности. Няма ли я базата - няма как да се получат връзките. Това ни различава основно един от друг. Базата. Органичния компютър, недостижим в своята сложност и капацитет. Малката Вселена. Колкото хора - толкова малки вселени. Тук - хипнотизирани малки вселени, формирани като огромна мъглявина, въртяща се около черната дупка на всмукващата енергия на хищниците-хипнотизатори. Наричат ги и душевни вампири, изтеглят ви менталната енергия.

Това е причината, когато се изплъзнете от тяхното влияние да заживеете нормално в друг свят. Това е причината да се почувствате отново странно. когато се върнете тук. Влиянието им е осезателно, това е тип психологическа гравитация, от която няма измъкване. Черна дупка.

Да осъзнаем всичко това е добре, но как да излезем от будната кома? Чрез силата на Будителите. Тези, които по пририда не се поддават на хипнотично влияние. Винаги е имало и винаги ще има и такива, за да могат да се измъкнат, да се размножат и да оцелее вида им. Закономерни и естествени еволюционни механизми.

Как се бориш с влиянието на черната дупка? Отдалечаваш се от нея. Или ако е възможно - отдалечаваш я от себе си. Имайки свойствата, но не и силата на черните дупки, на хищниците между хората им се налага да държат плячката си в будна кома. Сборната енергия на будното съзнане надхвърля значително енергията на хищниците и когато се натрупат достатъчно носители на будно съзнание се стига до качествена промяна на системата. Точно от това го е страх хищника. От огън в гората и от огън по принцип. Познанието, което има и силата и свойствата на огъня.

Как обаче да прогоним хищниците, без да изгорим гората и живеещите в нея? Целта ни е да ги събудим, не да ги изгорим. Характерно за хипнозата е, че освободени от непосредственото влияние на хипнотизатора, хипнотизираните се будят сами. Тъй като бългаската будна кома е от хипнотичен характер, тоест изкуствено причинена и насилствено поддържана, трябва да се освободим от хипнотизаторите. Хищниците.

Нека видим обаче какъв тип хищник ни държи в това състояние. Организиран и притежаващ наченките на интелект, което му позволява да се организира. Един водач на групата и много негови подчинени помощници. Ние се оказваме плячката на едно първобитно племе. Появата на друг хищник или група хищници обикновено предизвиква война за територия между двамата или в случая - между групите. Това го наблюдаваме ежедневно. Доколко го осъзнаваме, е друг въпрос.

Когато обаче се срещнат две племена, се появява неминуемо спор за територията на ловуване. Избухва война и двете страни дават големи жертви. Което значи за известно време по-малко ловци, след като едните прогонят другите. Това решение носи обаче само временно облекчение, не крайна промяна в полза на плячката.

Какво различава плячката от хищника? Липсата на ефективни оръжия и липсата на организация. За да има организация, трябва да има интелект, та бил и той нисък. Хората са сравнително еднакви в интелектуалните си способности. Защо тогава едните са хищници, а другите плячка? Защото едните владеят оръжието на внушението, другите не. Така се раждат в определена пропорция.

Случва се често, тази способност да бъде наследена от някой представител на светлата, хуманната страна, загрижен за добруването на обикновените хора, способен да ги извади от комата. Тогава става страшно за тъмната. Имат равностоен противник и им се налага да влезат в реален конфликт, ако искат да оцелеят. Настъпват смутни времена и системата започва да се разтъсва здраво.

Логичен извод: ако искаме да излезем от ролята на плячка се налагат три последователни действия:
- Да неутрализираме хипнотичното влияние на хищника.
- Да въоръжим с ефективни оръжия плячката. Единственото ефективно оръжие е познанието. Грубата сила води го груби резултати, до нищо полезно.
- Да организираме въоръжените с познания събудили се, за да прогоним хищниците, предвиждайки техните ходове, за да избегнем безсмислени жертви.

Тези три стъпки обаче не са достатъчни. Жизнено важно е да не допускаме хората да заспиват отново. Да се научим да спим на смени и да имаме винаги будни стражи от собствената си разновидност. Да имаме готов план за вътрешната си организация след излизането от будната кома. До момента нас ни организират отвън.

Това е, което трябва да направим, в противен случай ще си висим психически на системи цял живот, а физически ще обикаляме хипнотизирани наоколо, вършейки разни неща, симулирайки работа, симулирайки щастие, симулирайки мислене, симулирайки нормален, подреден и смислен живот, симулирайки общество.

За да успее такова начинание, е необходимо да се върви по обратен път. За да са смислени делата, те трябва да се предхождат от смислени думи. За да са смислени думите, те трябва да се трансформират в дела.

Хартиени войни с хартиени войници водят до хартиени резултати. При първия дъжд хартията се разпада. На хартия се чертаят плановете, после се секат блоковете и се строи новото убежище за хората, което ги пази както от природните стихии, така и от други, различни по убеждения и мироглед хора.
В истинския живот е така.

Петър Хранков